Паскуале

Варненската опера гостува на софийска сцена.

опера 

от Гаетано Доницети

Диригент: Светослав Борисов

Режисьор: Кузман Попов

Художник костюми: Елена Иванова

Фотографии: Росен Донев

Солисти: Евгений Станимиров, Ирина Жекова, Свилен Николов, Георги Султанов

Гаетано Доницети, прочут с бързината и лекотата, с които композира, създава Дон Паскуале само за 11 дни, а оркестрацията - за 8. Резултатът е партитура с единна драматургична концепция и богата мелодика в стил опера-буфо, която публиката бурно одобрява на премиерата на 3 януари 1843 в Париж.

„Музиката на Гаетано Доницети, макар и написана преди 250 години, е толкова ярка, че ме предизвиква да я съотнеса към съвременния човек и да разположа действието не в XIX век, а в XXI век. Цялата музикална партитура е онагледена в сценичното действие. Всички 14 музикални номера са така разработени, че изкушават с бликащите си идеи за сценично превъплъщение. Тръгвам от тази благодарна предпоставка, за да изведа артистите на едно по-високо интерпретационно и техническо ниво, което залага наред с певческото майсторство, на сериозната театрална игра и възможността за импровизация”, отбелязва режисьорът Кузман Попов. 

Солистичният състав от екипа на Държавна опера Варна се допълва от внука на големия български актьор Петър Слабаков - Георги Султанов като Ернесто. В ролята на самодоволния стар ерген Дон Паскуале, решен най-сетне да се ожени, при това непременно за млада дама, се превъплъщава далеч по-младият от своя персонаж Евгений Станимиров. "Много хубав бас, който младият певец гъвкаво използва в местата, изискващи бърза артикулация", според Елена Хаберман от Списанието за опера и балет в цял свят Der neue Merker. Музикалната наблюдателка се впечатлява още от Ирина Жекова в ролята на палавата Норина – „лиричен сопран с добре школуван глас и богат диапазон”, както и от „отличния в музикално отношение хор” и „искрящата с динамика и настроение” трактовка на диригента Светослав Борисов.

Това, което непременно трябва да се каже за постановката, е че както солистите, така и хористите се явяват пълнокръвни участници в представлението, като при това непрекъснато разменят ролите си. От създатели на действието в един момент, те се превръщат в зрители на действието в някакъв следващ момент и в тази непрекъсната конфронтация и динамично преливане на едното в другото се пораждат условия за артистична надпревара и артистично удовлетворение. 

Импониращ акцент, адекватен на цялото забавление, внасят костюмите на Елена Иванова, които предлагат своеобразно модно шоу от няколко епохи - Паскуале идва от барока, Ернесто - от края на миналия век, а Малатеста и Норина са някъде между барока и новото време.