Рахманинов
Събитие
- Кога:
- 08.01.2016 19:00 ч.
- Къде:
- Зала България/София - София
- Категория:
- Kонцерти
Информация
Концертен цикъл „Рахманинов“
Сергей Рахманинов – Концерт за пиано и оркeстър No 1– 27’
Карл Нилсен – Сюита Аладин
Франц Шуберт – Сюита Розамунда
Диригент: МАРТИН ПАНТЕЛЕЕВ
Солист: ОЛИВИЕ КАЗАЛ, пиано Франция
Ранното пиано на Рахманинов на фона на два блестящи образеца за театрална музика, създадени от Нилсен и Шуберт.
Сергей Рахманинов
Концерт за пиано и оркестър №1 опус 1
Vivace
Andante
Allegro scherzando (във втората редакция Allegro vivace)
Първи клавирен концерт на Рахманинов
Клавирният концерт като жанр привлича Рахманинов още от младежките му години. Ето защо не е учудващо, че първият си концерт за пиано той написва като студент в консерваторията и го посвещава на своя преподавател и братовчед - Александър Зилоти. Концертът е първото произведение на Рахманинов, на което той решава да даде гласност, обозначавайки го с опус 1. За това, че тази творба му остава докрай свидна, свидетелства новата редакция, направена през 1917 година. В нея основният тематичен материал е запазен, макар да са внесени редица изменения – главно в развитието и фактурата на клавирната партия и оркестрацията. В този обновен вид композиторът нееднократно е включвал Първия си концерт в програмите на своите концертни изяви.
Макар и много красив като музика и наситен с дълбока емоционалност, Първият концерт на Рахманинов все пак е ранно произведение и стилът на композитора не е напълно избистрен. В него се усеща влиянието както на руските музиканти, под чието въздействие е израснал и се е формирал младият творец (Чайковски и Рубинщайн), така и на западните романтици — Шопен, Шуман, и може би отчасти – Григ и Лист. Някои места, особенно във втората и третата част на концерта, изглеждат наивни и дори елементарни по начина на изложение . В същото време в редица моменти вече се чувства „лъвската хватка“ на Рахманинов , неговият напор и енергия. Такива са бурно редуващите се каскади от октави във всъплението на първата част, които напомнят за себе си и по-нататък в развитието. Изразителни са и развълнувано-лиричната главна тема, както и спокойната втора тема. Като цяло тази част безусловно е най-добра – както по отношение на качеството на музикалния материал, така и по отношение на стойността и завършеността на композицията.
Премиерата на концерта се състояла на 17 март 1892 година в Московската консерватория. Солист бил самият автор, а диригент на оркестъра бил Василий Сафонов. През 1917, когато публиката вече била добре запозната с Втория и Третия клавирни концерти на Рахманинов, той преработва своя първи концерт и в новата редакция творбата е изпълнена за първи път на 29 януари 1919 година в Ню Йорк.
КАРЛ НИЛСЕН – СЮИТА ОПУС 34 „АЛАДИН“
„Аладин“ на Карл Нилсен е междуактна музика, написана към новата продукция на Адам Оленшлегер „Драматична приказка“, поставена през февруари 1919 година в Кралския театър на Копенхаген. Нилсен започва работа над нея през лятото на 1918 в Скаген и я завършва след завръщането си в Копенхагн през януари 1919. По време на създаването на „Аладин“ композиторът среща големи трудности, тъй като директорът на театъра – Йоханес Пулсен – решава да разшири пространството за актьорите за сметка на оркестрината, и по този начин принуждава музикантите от оркестъра да свирят, сбутани под огромните стълби към сцената. Като добавка към това, на генералната репетиция Пулсен съкращава и голяма част от музиката, заменяйки я с танци, вследствие на което Нилсен категорично нарежда името му да бъде премахнато от афишите и от програмите на представлението. Самата постановка няма особено голям успех и след 15 представления продукцията е свалена.
Цялостната партитура на музиката към „Аладин“ трае над 80 минути. Това е най-дългата творба на Нилсен, като изключим оперите му, и огромната изобретателност и богатият музикален език, които авторът използва при екзотичните танци, проправят пътя към Петата му симфония. През месец май 1992 цялото произведение е записано на живо от Симфоничния оркестър и Камерния хор на Датското радио под диригентството на Генадий Рождественски.
ФРАНЦ ШУБЕРТ – МЕЖДУАКТНА МУЗИКА КЪМ ПИЕСАТА „РОЗАМУНДА“
„Розамунда, принцесата на Кипър“ е пиеса в четири действия от Хелмина фон Чези, изпълнена за първи път на 20 декември 1823 в Theater an der Wien. под съпровода на музиката на Франц Шуберт. Макар оригиналният текст, изълняван на премиерата, да е изгубен, прекрасната музика на големия австрийски романтик Шуберт се е съхранила и до днес и някои от номерата се изпълняват в различни комбинации, както от редица състави, така и от певци. Има две оркестрови увертюри, които се асоциират с „Розамунда“ : първата от тях е увертюрата, която е била изпълнявана по време на сценичното представяне на пиесата (всъщност, това е увертюрата, която Шуберт първоначално бил написал за своята опера „Алфонсо и Естрела“, но впоследствие решил, че музиката не е толкова подходяща за тази опера) ; втората е увертюрата „Вълшебната арфа“, фрагменти от която са публикувани през 1855 година заедно с междуактната музика към „Розамунда“ и са обозначени като „Увертюра към драмата Розамунда“. Междуактната музика към „Розамунда“ – такава, каквато я познаваме днес под номер D 797 , включва десет номера , не всички от които се изпълняват винаги. Смята се, че първият номер (антракт в си бемол минор) първоначално е бил замислен като финал на „Недовършената“ симфония на Шуберт, темата на №5 пък (антракт №3 в си бемол мажор) е употребявана от композитора и в две негови камерни творби (Импроптю-то в си бемол минор и Струнния квартет в ла минор). Пълната версия на творбата, която трае повече от час, може да бъде чута изключително рядко – има само един-единствен неин запис, направен през 2004 г. по време на фестивала в Граац, Австрия, от Камерния оркестър на Европа с диригент Николаус Харнонкур. Вокалните партии се изпълняват от хор „Арнолд Шьонберг“ и солистите Елизабет фон Магнус и Флориан Бьош. Повечето останали оркестри предпочитат да изпълняват избрани фрагменти от междуактната музика към „Розамунда“.
Къде
![Зала България/София](/images/eventlist/venues/zala-bg_1238926986.jpg)
- Къде:
- Зала България/София
- Адрес:
- ул. Аксаков 1, тел. 02/9877656
- Град:
- София
- Държава:
-
Информация
Зала "България" е построена по идея на Чиновническото кооперативно спестовно застрахователно дружество "България" като част от цялостен комплекс през 1937г. Залата е снабдена с облицовка, направена според изискванията за добра акустика и със съдействието на Херцоговия институт за акустически изследвания при Държавното висше техническо училище в Берлин.
Двете зали - камерна и голяма, - са основно средище на музикални изяви: концерти, конкурси, звукозаписи, прегледи, фестивали, лектории на "Филхармоничното общество" и др.
Брой на седящи места – 1200 (партер, два балкона и ложи).
Добавете коментар