Рахманинов

Концертен цикъл „Рахманинов“

Концерт за пиано и оркестър

Сергей Рахманинов– Концерт за пиано и оркестър №4 оп.40 в сол минор

Александър Скрябин – Симфония №1 оп.26 в ми мажор

Диригент: МАРТИН ПАНТЕЛЕЕВ

Солист: ЕЛЕНА РОЗАНОВА, пиано

Последният от монументалните клавирни концерти на Сергей Рахманинов и първата мащабна оркестрова творба на Александър Скрябин в една философска програма, прославяща силата на изкуството! Впечатляващ солист в лицето на Елена Розанова, лауреат на конкурса „Маргарита Лонг“.

ЕЛЕНА РОЗАНОВА
Елена Розанова е родена в Одеса в семейство на музиканти. Учи в училището за надарени деца при института „Гнесини“ и в Консерваторията „Чайкоски“ в Москва. Нейни учители са Татяна Зеликман, Алексей Наседкин и Евгени Могилевски. 
Печелила е награди от редица международни конкурси, сред които се открояват „Маргарита Лонг – Жак Тибо“  в Париж, „Едуард Флипс“ в Ротердам и „Такахиро Сонова“ в Фукуока, Япония, както и Международния конкурс за камерна музика в Мелбърн. Лауреат е на Фондацията на името на Дьорд Цифра
Елена Розанова е свирила с Националния оркестър на Франция, Националните оркестрите на Монпелие, Лил, Оверн, Кралската филхармония на Фландрия, Симфоничния оркестър на Новосибирск и Оркестър „Санкт Петербург Камерата“. Работи с диригентите Жан-Клод Казадесю, Саулюс Сондецкис, Арнолд Катц, Фридман Лайер  ...  Появява се на много фестивали за камерна музика, сред които фестивалът в Оранж, „Шлезвиг-Холщайн“,“Carinthische Sommer festivals“, „Piano en Valois“, „La Roque d'Anthéron“, „Радио Франс Монпелие“ , „ La Folle Journée in Nantes“ , „Ил дьо Франс“ и Равиния... Елена Розанова свири в трио с цигуларя Светлин Русев и виолончелиста Франсоа Салк. Сред партньорите й за камерна музика са също и Йозеф Силверщан, Рафаел Олег, Владимир Менделсон, Дора Шварцберг,  Квартет „Изаи“ и много други.  
Сред скорошните изяви на Елена Розанова се отличават концертите в „ Théâtre des Champs Elysées“, „ Lille Piano Festival,“  Фестивалите в Тулон, Ним, ,Културния център в Лисабон, „Théâtre de la Ville“ и „Театър Шатле“ в Париж, Serres d'Auteuil, Divonne, L'Empéri, Quimper и фастивала „Liszt en Provence“  Ангажиментите й за сезон  2007-2008 включват Втория концерт за пиано на Сен-Санс с Националния оркестър на Лил (диригент Жан-Клод Казадесю),  Концерта на Моцарт за две пиана с Бари Дъглас и оркестър Камерата – Ирландия и Втория концерт за пиано на Рахманинов със Симфоничния оркестър на Новосибирск
Във Франция записите, които пианистката направи с цигуларя Граф Муржа за фирмата „Harmonia Mundi“ (творби от Равел, Шнитке и Шимановски) бе отличен с наградата  "Choc de la Musique"  на френското списание "Le Monde de la Musique". Рециталът й, издаден на  CD с творби от Шостакович, Равел и Прокофиев (Harmonia Mundi 'Nouveaux musiciens' collection)  получи 5 звезди в немското списание „ Fono Forum“ и 
Радио Класик – в Баерн й посвети цяло предаване
Записите на Елена Розанова на творби от Владигеров заедно с цигуларя Светлин Русев, направени в края на 2004 година, получиха наградата „Златен диапазон“ и оценка  10  за класически репертоар в „ Piano le Magazine“.  Висока оценка получи и компактидскът с музика от Рахманинов, направен за „Satirino Records“, включващ музикални моменти – той бе избран за  CD на месеца от телевизия „Аrte“

Александър Скрябин
Симфония №1 ми мажор опус 26
Lento
Allegro dramatico
Lento
Vivace
Allegro
Andante
Александър Скрябин, Симфония №1 ми мажор, опус 26
Първата симфония на Скрябин, ми мажор опус 26,  е написана през 1900 година. Това е едно от първите произведения на композитора, в които ярко е изразена идеята, заложена впоследствие и в много други негови творби:  за изкуството, което морално преобразява човека. 
Скрябин започва усилена работа над симфонията през лятото на 1900 година,  в подмосковната местност Дарино. През месец юни той пише на Беляев, че е „зает със съчиняването на нещо голямо за оркестър“. .Три месеца по-късно му съобщава: „Това лято аз написах симфония (6 части) и сега я оркестрирам“ .
Първият, на когото Скрябин показва своята симфония, е неговият учител по пиано Сафонов. След това, когато композиторът се връща в Петербург, я вижда и композиторът Анатолий Лядов. Запознавайки се с партитурата Римски-Корсаков, Глазунов и Лядов стигат до извода, че тя може да бъде издадена, но категорично настояват да се преработят крайно трудните, понякога дори неизпълними пасажи. По този повод Скрябин се съветва с професор Умберто Мазети, който смята, че пасажите са възможни за изпълнение, но не са по силите на хористите. 
Премиерата на симфонията е на 11 ноември 1900 година под диригентството на Анатолий Лядов. Изпълнени са пет от всичките шест части, тъй като последната част е твърде сложна за изпълнение от хора. Няколко месеца по-късно – на 16 март 1901 симфонията вече е изпълнена цялостно – с хора и солистите – на концерт в памет на Николай Рубинщайн. През месец ноември същата година за тази симфония Скрябин получава наградата на името на Глинка.

Сергей Рахманинов
Концерт за пиано и оркестър №4  сол минор  опус 40
Allegro Vivace
Largo
Allegro Vivace
Сергей Рахманинов, Концерт за пиано №4 сол минор, опус 40

Четвъртият клавирен концерт на Сергей Рахманинов се появява на бял свят след почти цяло десетилетие творческо мълчание. Не е известно кога точно е започнато произведението, но е възможно Рахманинов да е композиторът предлага за есента нов концерт, чиито ескизи вече са готови. След това обаче, вероятно поради емиграцията и плътно заетия му график, писането върви  бавно. След осем години гастроли композиторът най-сетне си взема отпуск и започва усилена работа над концерта. За по-малко от година произведението е завършено и е изпълнено за първи път във Филаделфия на 18 март 1927. Солист бил самият Рахманинов, а на диригентския пулт застанал легендарният Леополд Стоковски.
Голямата пауза между написването на третия и четвъртия концерт не може да не е дала отражение на стилистичната цялост на произведението. Четвъртият концерт носи върху себе си отпечатъка на „преходно“ време в развитието на автора. С някои свои страни той си доблигава до двата предшестващи го (особено Третия), но същевременно с това отчетливо изпъкват и някои нови черти, набелязани малко преди това в етюдите-картини и Втората соната. Четвъртият клавирен концерт на Рахманинов отстъпва на двата предхождащи го по свежест на мелодическата изобретателност, широта и напрежение на симфоничното развитие. В същото време в него се забелязва развитие в  стила на композитора: стремеж към строга сдържаност на израза, понякога твърдост, графичност на музикалното писмо, засилване на тъмните, мрачни тонове, които понякога придобиват зловеща  окраска. Тази творба може да бъде наречена най-автобиографична и противоречива. Днес концертът съществува в три различни версии. След неудачната премиера Рахманинов прави някои поправки, преди да публикува концерта през 1928 година. После при продължаваща липса на успех  отново преоценява творбата и я преиздава през 1941 година. Концертът е посветен на Николай Метнер, който на свой ред, посвещава втория си клавирен концерт на Рахманинов. Четвъртият концерт на Рахманинов вероятно е най-малко известен от всички клавирни концерти на композитора, но в Русия тази творба се е изпълнявала доста често.