Wladigrovs'/Веселите музиканти

ГРАДСКИТЕ МУЗИКАНТИ/КОРЕНЪТ ВЛАДИГЕРОВ

Пролог и представление за актьори, певци, оркестър и диригент

ВЕСЕЛИТЕ МУЗИКАНТИ – (ДЖАЗ)композиции, фантазии, игри и импровизации от - и с участието на: Константин Владигеров - пиано, Александър Владигеров - тромпет&флюгелхорн, Стоян Янкулов - ударни, Недялко Недялков - кавал, Димитър Карамфилов - контрабас

Александър П. ВЛАДИГЕРОВ (1933-1993) – ВЕСЕЛИТЕ ГРАДСКИ МУЗИКАНТИ – мюзикъл за малки и големи деца (1971)

Персонажи:

Маестро ВЪЛК (разбойник) – Рашко Младенов

Маестро КУЧЕ (разбойник) – Борислав Веженов

Маестра КОТКА (разбойничка) – Прея

Маестро ПЕТЕЛ (разбойник) – Денко Проданов

С участието на Оркестъра на града - Софийска филхармония.

Капелмайстор - ЛЮБОМИР ДЕНЕВ-СИН

Александър Владигеров е син на проф. Панчо Владигеров. Завършва БДК (дн. ДМА “Проф. П. Владигеров”) през 1956 г., където учи дирижиране при проф. Вл. Симеонов и пиано и композиция при своя баща. Специализира две години при Н. Рахлин ­– главен диригент на Киевската филхармония. От 1958 г. работи като диригент на Плевенската, Пловдивската и Русенската филхармонии, Диригент на СО на БНР (от 1969 г. до смъртта си). Като диригент е гостувал в редица страни на Европа, Япония и Куба. Осъществил е многобройни изпълнения и записи на грамофонни плочи на всички сценични и симфонични произведения на П. Владигеров. Александър Владигеров е автор на три мюзикъла за деца, добили широка популярност и многократно поставяни; произведения за симфоничен оркестър; камерни пиеси и песни. За свои клавирни творби е получавал награди от международни композиционни конкурси във Варшава и Москва (1955 г.), Болцано (Италия, 1957 г.). Сред композициите му са: Червената шапчица (вокално-симфонична приказка), (1969); Веселите градски музиканти (1971); Вълкът и седемте козлета (1973); Рондо-концертанте за цигулка и оркестър (1955 г.); Румънски танц (1960 г.); 8 пиеси за ансамбъл от духови инструменти (1970 г.); Романтична поема за виолончело и пиано (1953 г.); Вариации Дилмано, Дилберо (1954 г.); Токата (1955 г.)

От баща си той беше наследил всичко – и външната прилика в лицето и израза (беше „взел“ нещо и от майка си), във фигурата, телодвиженията и походката, сходството в характера, нрава и темперамента, чувството за хумор. И най-вече музиката с главна буква, тя бе неговото съдбовно предопределение, обременило го по наследство с гените на един голям, велик български композитор. Откакто се бе появил на белия свят до края на житейския му път тя беше неговата естествена среда. Рождението му е било ознаменувано с един шедьовър – клавирните миниатюри Шумен, посветени нему и наречени на града, където са заченати и бащата и синът.

Това са думи от биографа на Панчо Владигеров – Евгений Павлов, отнасящи се до Ал. Владигеров. Но нима същото това предопределение не тегне и върху третото музикантско поколение Владигерови? И дали тази „тегоба“ не е по-скоро един щастлив благослов, едно удивително наследство на щедра музикална природа? Необузданите и неочаквани игри на пръстите и на въображението, остроумието, кипящата в танц кръв, меката меланхолия, ненаситността към музициране… не се ли повтарят нещата? Макар и никога съвсем същите…

„Когато се стабилизира в диригентското изкуство, композиторският му нагон отново блесна и за няколко години той добави още един „блок“ в творчеството си. Написа три прекрасни произведения за деца – симфоничната приказка Червената шапчица (1968) по либрето на Иван Теофилов и два комични мюзикъла – Веселите музиканти и Вълкът и седемте козлета. Нямаха нищо общо тези творби с музиката на баща му (още след първата той му каза: „Това вече не прилича на мен, но пак е хубаво!“). Намерил бе своя композиторски натюрел, своя оригинален стил и успехът не закъсня да го споходи. Този успех се дължеше на верните и находчиви мелодически характеристики на персонажите и сценичните ситуации, на бликащата жизнерадост и заразителен хумор на музиката с модерен джазов привкус. Двата негови мюзикъла бяха поставени в Младежкия театър в София и още 15-тина театри из страната, имаха стотици представления. Младежкият театър ги игра на свои гастроли в Москва и Ленинград, Нюрнберг, Атина, няколко сръбски града, където бяха предавани и по телевизията, поставяни бяха и в други страни. Веселите музиканти бе поставен и в Бремен. А токийският театър Хикосен в началото на 80-те игра своята постановка на този мюзикъл над 250 пъти в столицата и в още 59 града, за да го видят и чуят над 500 000 японски деца.“ (Евг. Павлов-Клостерман) 

Любомир Денев-младши: Мюзикълът е по приказката на Братя Грим „Бременските музиканти”. Акцентът в партитурата е върху комичното. Има цитати от познати произведения, преплетени с много хумор в различните партии… музиката е уникална, наистина! Прекрасният текст в мерена реч е на Димитър Димитров. Когато подбирах солистите, търсех не само красиви тембри, но и артистични и забавни личности. Мисля, че имаме голям късмет с тях. Благодарен съм на Величка Чобанова-Владигерова – съпругата на композитора, която осигури нотния материал. Аз самият като дете съм гледал постановката на Андрей Аврамов в „Младежки театър”. Това остави много траен отпечатък в съзнанието ми. Надявам се и ние да впечатлим публиката по същия начин.

Александър и Константин Владигерови са родени в семейството на изтъкнатия композитор и диригент Александър Владигеров и актрисата Величка Чобанова. Първите си стъпки в музиката правят заедно със сестра си Екатерина под ръководството на баща си и въздействието на артистичния дух на семейство Владигерови. Повече от десет години живеят и работят във Виена, като всеки следва собствен път на професионално развитие. Изявяват се често съвместно заради огромната радост на всеки от тях да музицират заедно. Проектите им имат за цел да представят музикалните традиции на фамилията Владигерови и нейното развитие в продължение на три поколения. Наред с класическите творби на техния дядо проф. Панчо Владигеров (1899 – 1978), в програмите им са включени негови произведения от берлинския му период, считани за едни от първите джазови произведения в българската музика. Музикантите използват оригинални аранжименти или транскрипции на баща си Александър Владигеров. Изнасят концерти във Виена, Будапеща, Рим, Прага, Берлин и Лондон.

Александър Владигеров-син е роден на 17 август 1978 г. в София. Свири от 9-годишна възраст на тромпет. Записва джаз отдела на НМА „Проф. Панчо Владигеров“ – София, със специалност „Тромпет“. В периода 1999-2004 г. следва във Виенската музикална консерватория „Джаз тромпет“ при проф. Р. Полицър и М. Холцхакер. Завършва следдипломна квалификация при проф. Джерърд Присънсър в Кралската музикална академия – Лондон. През 2002 г. печели Първа награда на конкурса „Фиделио“ със собственото си джаз трио „Владигеров“, а през 2003 г. Първа награда от конкурса „Фиделио“ със своя брат Константин Владигеров като част от джаз дуото„Владигерови“. От 2002 г. работи в Бургтеатър като музикант и композитор.

Константин Владигеров е роден на 17 август 1978 г. в София. Възпитаник е на НМУ„Любомир Пипков“ в София, със специални предмети Пиано (при проф. Мария Върбанова) и Кларинет (при проф. Борислав Йоцов). През 1997–1998-а следва кларинет в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в класа на проф. Д. Димитров. След една година (1998–1999) в подготвителния клас по композиция в Университета за музика и изящни изкуства във Виена (Австрия) записва „Джаз саксофон“ и „Джаз пиано“ във Виенската музикална консерватория в класа на Оливър Кент. През 2002 г. получава Първата награда на конкурса „Фиделио“. Има постоянни изяви като джаз пианист заедно със своя брат Александър Владигеров в Австрия, България, Германия, Португалия, Полша, Словакия и др. Изявява се и като музикант в Бургтеатър (Виена).

Недялко Недялков е роден през 1970г. в Хасково в семейство на потомствени народни музиканти. Интересът му към музиката е от ранна детска възраст, когато прави първите си опити да свири на акордеон. По-късно заменя акордеона с кавал и кандидатства в музикалното училище Широка лъка. През 1989 завършва с отличие музикалното училище и е приет в Музикалната Академия в Пловдив. Отличен е с Първа награда на Националния конкурс за млади изпълнители в Плевен през 1986, 1988 и 1990г., а също и със Специалната награда за млад изпълнител на Национална среща - надсвирване Стамболово 1990г. От 1996 е солист на оркестъра за народна музика на БНР, където работи и до днес. През 1998 в САЩ излиза "Тракийска рапсодия" - проект в който освен Недялко участват още Иво Папазов, Иълдъз Ибръхимова, Христо Йоцов и др. През 1999 работи в Норвегия със смесена формация от български и норвежки музиканти и издава с тях компактдиска "Farmers Market". Същата година записва с музиканти от "River Dance". Наред с многото звукозаписи и концертни изяви у нас, той изнася турнета в Европа и Япония с женски народен хор "Ангелите". През периода 2001-2003 Недялко има многобройни концерти в САЩ с група "Майстори", с които реализират албума "Grupa Maistori". През 2002 по покана на Франкофонската организация се включва в проекта "Musiques Francophones", представен с концерти в Ливан. Участвал е в създаването на филмова и театрална музика с Милчо Левиев, Антони Дончев, Стоян Янкулов и др., а също и в студийни записи на Лили Иванова, Диана Дафова, Ивелина Балчева, Бинка Добрева, Костадин Гугов и др. 

Димитър Карамфилов е роден е през 1981 в Стара Загора. От ранна детска възраст започва да се занимава с музика. През 2000 завършва НМУ „Любомир Пипков“, а през 2006 - НМА „Панчо Владигеров“. Освен като музикант, Карамфилов работи и като преподавател в катедра „Поп и джаз изкуство“ на НМА. Карамфилов е работил с много от най-изтъкнатите български джаз музиканти – Милчо Левиев, Живко Петров, Теодосий Спасов, Христо Йоцов, Антони Дончев, Михаил Йосифов, Милен Кукошаров, Радослав Славчев и други. През 2007 участва в композирането на музиката за спектакъла Бежанци на Нешка Робева

Стоян Янкулов е роден на в град Елин Пелин, Софийска област. На 8-годишна възраст започва уроци по пиано. По същото време проявява интерес и към ударните инструменти. От ранна възраст той вече е основа на музикални състави като барабанист. Завършва музикално училище „Любомир Пипков“, а след това и ДМА Проф. Панчо Владигеров със специалност ударни инструменти. Приет е в Биг Бенда на БНР. Янкулов свири с рок и джаз групи, с фолклорни ансамбли, джаз-рок и фюжън групи. Концертира в България, Финландия, Белгия, Германия, Холандия, Франция, Италия, Чехия, Турция, САЩ, Канада, Япония, Русия. Участва в проекти на Боби Макферин, Окай Темиз, Корнел Хорват, Карло Рицо, Арабел Караян, Енвер Измаилов, както и с Теодосий Спасов, Иво Папазов, Милчо Левиев, Симеон Щерев, Йълдъз Ибрахимова, Анатолий Вапиров, Петър Ралчев. Янкулов разчупва и разширява традиционния начин на свирене на барабани, тъпан, перкусия, като прилага нови техники и нестандартни музикални идеи. Съчетавайки автентичния фолклор с нови изразни средства, Стоян Янкулов разкрива неограниченото разнообразие и емоционалната наситеност на уникалната българска култура.

Рашко Младенов е роден е  на 08.02.1947 г. Завършва Музикално училище “Л. Пипков” в София , специалност „Пиано” при доц. Лидия Кутева, актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кр.Сарафов” в класа на проф. Желчо Мандаджиев. Работи като актьор в Русенския театър, Сатиричния театър, Театър „София“, Младежки театър, Малък градски театър „Зад канала”. Бил е директор на Сатиричния театър и ДТ „С. Огнянов” - Русе. През 1994 г. преподава пиано в училище по изкуствата в гр. Мексико, Мексико. В периода 2006 – 2009 г. работи в Българския културен център в Москва. Сред значимите му театрални роли са Разколников в Престъпление и наказание от Достоевски, реж. Кр. Спасов, Метр Бриден в С любовта шега не бива от Мюсе, реж.Маргарита Младенова, Тузенбах /реж. Леон Даниел/ и Вершинин /реж. Армен Джигарханян/ в Три сестри от Чехов и много други. Написал е музиката за спектаклите „С любовта шега не бива” от Мюсе, „Приказки” от Киплинг, „Кръчмата под зеленото дърво” и др. Заедно с Ицхак Финци  потиква трупата на Театър „София” да осъществи операта Риголето като театрално представление, което се играе с огромен успех. Заедно с Тодор Колев, Николай Бинев и Ицхак Финци изнасят 25 концерта със СО на БНР и Александър Владигеров на уникален микс от класически произведения, които свирят, пеят и дирижират под надслов „Първоаприлски концерт”.

Прея-Ейрин-Комфорт Рекс Осасей е родена през 1994 в София. Още като малка Прея участва в училищна вокална група, но не се занимава професионално с музика в детските си години. Въпреки това, най-голямата ѝ страст е пеенето и през годините продължава да е заклета любителка. Започва да се замисля по-сериозно за кариера след като случайно се явява на кастинг за телевизионното шоу “ Х-Factor”. Няколко години по-късно Прея сформира група със своя добър приятел Любен, с когото в началото свирят кавъри на любими свои песни, а след това самите започват да композират. Ключов момент е участието ѝ в реалити шоуто „Музикална академия“ през 2013 , където отпада на крачка от финала. Въпреки това, тя е забелязана от фирмата-продуцент на ТВ-формата и веднага ѝ предлагат договор. Прея подписва в началото на 2014, което поставя началото на музикалната ѝ кариера. Певицата експериментира с много различни стилове, но като основа полага соул и фънк мотиви, гарнирайки с джаз, латино, реге и хип-хоп елементи.

Борислав Веженов (1985): през 2008 г. завършва "Актьорско майсторство за драматичен театър" в НАТФИЗ "Кр. Сарафов" в класа на проф. Стефан Данаилов. По време на следването си е сътрудник в спектаклите на НТ "Иван Вазов": Лека нощ, Патриция!, реж. Росица Обрешкова; Ах, този Джаз! реж. Борис Панкин; Крал Лир, реж. Явор Гърдев/ .

След дипломирането си играе Хари Кейн в Колекцията от Х. Пинтър, реж. Антон Угринов, Театрална работилница "Сфумато", Челио в Капризите на Мариана от Алфред дьо Мосе, реж. Гергана Тодева, ДТ- Ловеч, Филип в Оркестър без име от Ст. Стратиев, реж. Борис Панкин, ДТ "Николай Масалитинов"- Пловдив, както и множество роли в ДТ „Сава Огнянов“, Русе. През 2011г. е номиниран за театралната награда на Съюза на артистите на България- ИКАР, за ролята на Андрей в Три сестри.

Любомир Денев–Младши завършва НМУ "Любомир Пипков" със специалност пиано при проф. Иван Дреников и факултативно дирижиране при Деян Павлов и Музикалната академия "Панчо Владигеров" с профил оперно-симфонично дирижиране при проф. Пламен Джуров и оркестрация при проф. Александър Текелиев.  От 2012 г. е гост-диригент на Софийската филхармония, Нов симфоничен оркестър, ансамбъл "Музика нова", Симфониета-Видин, Държавна опера - Русе и постоянен диригент на Sofia Session Orchestra на "Стрезов мюзик продъкшънс". От три години Любомир Денев-Младши е главен диригент на младежката филхармония "Пионер", с която изнася концерти не само у нас, но и в Будапеща, Ниш, Солун, Одрин. В състава влизат ученици от Музикалното училище, студенти от Музикалната академия и много ентусиасти. Освен като диригент, Любомир Денев-Младши е познат и като талантлив композитор. Печелил е редица награди по композиция - "Музиката и земята" 2007, "Дико Илиев" 2008, 60-годишнината на Софийски духов оркестър 2012. Младши стои и зад музиката на сериала "Знакът на българина" по едноименните романи на Димитър Недков. Пише  симфонична и инструментална музика, както и музика за игрални, документални и анимационни филми и компютърни игри.