ПРОЛЕТ В АПАЛАЧИТЕ

Максим Ешкенази диригент
Андрю Армстронг пиано

Фридерик ШОПЕН (1810-1849) – Концерт за пиано и оркестър №1 Е-moll, оп. 11 (1830)
Allegro maestoso
Romance: Larghetto
Rondo: Vivace

Аарън КОПЛАНД (1900-1990) - Из балета  Родео (1942)
Corral Nocturne
Buckaroo Holiday
Ranch House Party
Saturday Night Waltz
Hoe-Down

Аарън КОПЛАНД – Пролет в Апалачите (1944)
Very slowly
Fast/Allegro
Moderate
Quite fast
Still faster/Subito Allegro
Very slowly
Calm and flowing/Doppio Movimento
Moderate. Coda

И двата клавирни концерта на Фридерик Шопен възникват близо във времето. Днес се знае със сигурност, че Първият концерт оп. 11 е всъщност втори, а Вторият, оп. 21 – първи (по ред на написване). История, позната ни от Първи и Втори клавирни концерти на Бетовен.  Не е съвсем изяснено защо се е получило това обръщане на поредността при издаването на нотите. Допуска се, че когато Шопен заминава окончателно за Париж през 1830  търси издател за творбите си там. Поради голямата си трудност, концертите не са били подходящи за светкавично издаване, което би донесло бърз финансов успех на издателя, затова печатането им е отложено за някакъв подходящ момент; когато този моент се явява първенството не е от значение. А може би Концертът в ми-минор да се е сторил на издатеря по-„акцептибилен“ за вкуса и възможностите на клавирните госпожици. Структурата и на двата концерта съвпада почти буквално, като под индиго – двойните експозиции в първите части, през репрезентативните встъпления на солиста, пунктираните ритми в първите теми, модулациите, ноктюрните, които представляват вторите части, танцовите финали, препускащите коди… Но при такова конспективно сравнение ни убягват стотици тънки детайли на различията, различно изплетените фини мрежи на клавирния Satz, от които тематизмът ту се появява, ту се разсейва отново в дантелените или яростни прекосявания на клавиатурата, рицарският характер на фа-минорния Концерт, срещу по-открито заявената меланхолия и порив на Първия концерт.Капризният краковяк срещу кръжащата мазурка в двата финала и още, и още…  Специалистите по клавирни стирове ще могат да различат избледнелите сенки на големите виртуози на епохата – Талберг, Фийлд, Дусик, Калкбренер, блуждаущи над клавиатурата на младия Шопен. Ролята на оркестъра е скромна, но той служи едва за да създаде хармонична опора на солиста и да придаде по-голяма тежест на начинанието – не просто разгърната клавирна пиеса, но концерт! Духовитото наименование, което Роберт Шуман дава на втората редакция на своята Трета соната за пиано – Concerto sans orchestrе, Концерт без оркестър, като че ли съвсем точно описва и Шопеновите концерти. Въпреки номиналното аvec orchestrе.
 
Много хубава, съдържателна реч произнесе американският композитор Аарън Копланд. Той е интересен композитор от средното поколение, все още мятащ се в търсене на свой стил и език, но въпреки това, това наистина е напредничав и прогресивен обществен деятел. В речта му имаше убийствена критика на американската „студена война“.
Това е откъс от Пътните записки, които Дмитрий Шостакович води по време на участието си в Световния конгрес на застъпниците на мира, организиран през 1949 в Ню Йорк. Тези бележки явно са предназначени да бъдат четени от небесносините очи на някой служител на тогавашното МГБ (Министерство на Държавната Сигурност), защото завършват така: Колко се гордея, че съм гражданин на Съветския Съюз – могъща опора и защитник на мира и културата!
Аарън Копланд e един от кохортата млади американски композитори, минали през школата на Надя Буланже в Американската консерватория във Фонтенбло. Благославен с дълъг живот, Копланд е активен граждански, композиторски и диригентски до началото на 70те години на ХХ век, когато е диагностициран с болестта на Алцхаймер. Тогава той се отказва от писането, но – интересно – продължава да дирижира!
Нека видим сега какво пише Копланд по времето, когато Дмитрий Шостакович композира своите гигантски Седма и Осма симфонии. Справката показва, че през 1942 е написан балетът Родео, а две години по-късно – балетът Пролет в Апалачите. Сред важните опуси от този период са и оркестровите пиеси Портрет на Линкълн и Фанфари за обикновения човек.
Пролет в Апалачите е написан по поръчка на Марта Греъм и с финансовата подкрепа на Фонда Спрег-Кулидж. Молбата е да се напише балет „с американска тематика“. Конципиран първоначално за ансамбъл от 13 души, през 1945 по молба на диригента Артур Родзински, балетът е преоркестриран за симфоничен оркестър, като са предприети и някои съкращения. По-късно, по искане на Юджин Орманди преработката за оркестър се разпростира върху цялата балетна партитура, а през 1972 за 13 човека е пригодена и сюитата. Историята е непретенциозна; отнася се за периода, когато пионерите усвояват пустите земи на континента и като цяло представлява апотеоз на техния скромен, устойчив и благочестив дух, на трудолюбието, усърдието и вярата. Баретът се състои от 14 части, сюитата – от 8. В една от частите е цитирана популярната песен (химн) на шейкърите (протестантска секта в Америка) Прости дарове (Simple Gifts). Ето как композиторът обяснява съдържанието на всяка една от осемте части:
Въведение, Много бавно. Представяне на героите един по един, в обляно светлина.
    Бързо. Унисонен изблик на струнните в ла-мажорен арпеж дава начало на действието. Въодушевлението и религиозното чувство дават основния тон на сцената.
    Умерено. Дует на младоженката и нейния избраник - сцена на нежност и страст.
    Доста бързо. Пасторът и паството му. Усещане за простодушност – внушение за square dances и фидлери.
    Все по-бързо. Солов танц на младоженката - предчувствие на майчинството. Крайни чувства на силна радост и страх и удивление.
    Много бавно. Преход към сцена с музика напомняща Въведението.
    Спокойно и течащо. Сцени на ежедневната дейност на младоженката и съпруг й фермер. Пет вариации върху шейкърска тема. Темата, изложена от соло кларинет, е взета от сборника  Шейкърски мелодии, съставен от Едуард Г. Андрюс. Мелодията, взета от сборника и е цитирана почти буквално и се нарича "Прости дарове".
    Умерено. Coda . Булката заема място сред съседите си. В края двойката е оставена "на тихо в новата си къща." Струнните със сурдини припяват приглушен, подобен на молитва хорален пасаж. Краят напомня на музиката Въведението.
 
Родео е творба, която по парадоксален начин съединява разпасаността на бродуейския мюзикъл със строгата дисциплина на класическия балет. Копланд е избран от хореографката Агнес де Мил да напише музиката с наставлението „трябва ми каубойски балет, като предишния твой“. Става дума разбира се за Били Хлапето, донесъл популярност и признание на автора си и считан за начало на самобитния, собствено американски път в балетното изкуство. Сюжетът третира една толкова американска тема като каубойския живот, далеч не толкова безгрижен и лек, както може да се заключи от филми и картинки. Това е особен пласт от американската култура – със своя музика, нрави, етикет, бит. Тук е засегната темата за трудността да бъдеш жена-каубой; един почти оксиморон, за трудността да намериш себе си в едно естествено сурово, спонтанно жестоко общество с твърди и непоколебими йерархии. Много от темите засягат почти автобиографично Де Мил. Изключително опитен танцьор и хореограф, тя се чувства неуютно в света извън сцената и нежеланието на героинята Cowgirl да се „запише“ в някой от традиционните полове, донякъде отразява и нейния собствен опит.
Изискването на Де Мил е било заимстваните теми да останат максимално „чисти“, тоест почти без композиторски трикове, украшения и удължавания; Копланд, който и до този момент е използвал фолклорни теми не е бил подлаган все пак на толкова строго ограничение. Но той се справя великолепно със задачата си. Балетът е поставен за първи път на сцената на Метрополитън Опера, датата е 16 октомври 1942. Ненаситната публика вика артистите 22 пъти пред завеса.

Концертът е включен в Абонаментен цикъл "Сила и дух"